Откъсвам роза, кървавочервена,
със кадифено плюшени листа.
В лъчите на луната посребрена
проблясват ситни капчици роса.
Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.
Омаяна, магийно възхитена,
поставям я във вазата с цветя.
А розата ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота? ...