СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ

... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,

и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,

израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,

навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод,

съседът, напращял като след допинг, тъй сръчно брадвата си развъртя,

че най-подир место за своя "Опел" отвори – сред лехичките с цветя,

паркира го, измъкна си маркуча, изми колата с авто шампоан,

не смогнах на съсед до днес да случа, да го здрависам с топлата си длан,

изнесе сетне сгърчените клони, натръшка ги в казана за боклук,

а после сякаш с поглед ме прогони, и ме напсува: – Махай се оттук! –

с три клетви чух как старата гъркиня прокуди го на майната си – вдън.

Връз дънера на мъртвата смокиня аз дълго плаках – треснат като пън.