СМЪРТТА НА СТАРАТА СМОКИНЯ
... не знам защо безплодната смокиня комшията започна да сече,
и в утринта, така прекрасно синя, проскърцваше нещастното дръвче,
израснало ми досами перваза, под сянката му хвърляхме белот,
навярно Господ беше го наказал? – че ни веднъж дори не даде плод,
съседът, напращял като след допинг, тъй сръчно брадвата си развъртя,
че най-подир место за своя "Опел" отвори – сред лехичките с цветя,
паркира го, измъкна си маркуча, изми колата с авто шампоан,
не смогнах на съсед до днес да случа, да го здрависам с топлата си длан,
изнесе сетне сгърчените клони, натръшка ги в казана за боклук,
а после сякаш с поглед ме прогони, и ме напсува: – Махай се оттук! –
с три клетви чух как старата гъркиня прокуди го на майната си – вдън.
Връз дънера на мъртвата смокиня аз дълго плаках – треснат като пън.
© Валери Станков Все права защищены