През девет планини в десета

имало Царство едно.

Там щастливо живяли

цар Мраз и Снежната царица

със свойте любими деца.

Живеели в замък от снежни кристали,

с дантелени студени стени.

Вратите от лед, полилеи висели

от скреж, снежинки и хлад.

Снежнобели лебеди, техни другари,

плували в езеро с прозрачни води.

В кристални кафези птички им пеели,

за ледени далечни страни.

Цар Мраз и Снежната царица

обичали свойте деца,

но там нямало никога Пролет,

само зима, снежинки и вятър

галели техните, бледи,

прозрачни лица.

По цял ден Снежанка танцувала

сред съвършени стени от кристал.

Огледала от лед отразявали

неповторимата и красота.

Мила, светлокоса и чаровна,

с одежди бели като сняг.

С диадема звезда-осмоъгълна,

тиха и свенлива като сърна.

Но веднъж се случило нещо ... ужасно.

Леден вихър понесъл момичето

със нежното име Снежанка.

След седем дни я отнесъл

във свят, за нея непознат.

Снежанка попаднала при хората,

там дето има пролет, лято и есен.

И заскитала на воля в градини,

със славеи и цъфнали рози.

И там го съзряла тя него –

момъкът бленуван от нейните сънища.

Свило се малкото и ледено сърчице,

Снежанка заплакала.

Гореща молба към Бога отправила:

“Майчице, дари ме с любов!”

И случило се се чудо.

Бог и изпратил –

малко, горещо, чевешко сърце.

Към него сами я повели крачетата,

протегнала ръце към своята любов.

Момъкът към нея се затичал

но Тя скоро се превърнала във локва лед.