Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар,
и бавно по кръвта ще се разлее.
Преди да се събудя като звяр,
за бялото дано ми домилее.
Децата са безстрашни, затова
чирикат като птичета от радост.
А аз не зная как да назова
това, че между ближните си страдам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up