Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар,
и бавно по кръвта ще се разлее.
Преди да се събудя като звяр,
за бялото дано ми домилее.
Децата са безстрашни, затова
чирикат като птичета от радост.
А аз не зная как да назова
това, че между ближните си страдам. ...