Jan 29, 2019, 11:00 PM

Снежна слепота 

  Poetry » Other
5.0 / 4
698 1 2
Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.
Главите си наведохме защитно.
Затворихме очи, за да не видим –
снегът валеше някак любопитно.
А ние, без да знаем, го обидихме.
Душите си с качулки ний покрихме,
че чисто бялото все повече ни пречи.
Със жеста си позорно го убихме –
снежинките не станаха човеци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Random works
  • Damaged dreams. Perished wings. Acid beams. Venom stings. Burning core - ......
  • He whispers in Dutch on my radar for trouble. I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles. Hi...
  • What is awkward? It's an oak word, somehow like the state of wood, in the stead of lively mood And t...

More works »