29 ene 2019, 23:00

Снежна слепота 

  Poesía » Otra
571 1 2

Насочихме оръжия нагоре
към плачещото облачно небе –
чадърите един след друг отворихме,
снегът дано в отбрана да се спре.

 

Главите си наведохме защитно.
Затворихме очи, за да не видим –
снегът валеше някак любопитно.
А ние, без да знаем, го обидихме.

 

Душите си с качулки ний покрихме,
че чисто бялото все повече ни пречи.
Със жеста си позорно го убихме –
снежинките не станаха човеци.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми. Само за последната строфа имам друго виждане.. ако те интересува - бихме изкоментирали в л.с, за да не философствам тук.
  • .. в душите снежно стана...Хареса ми, поздрави Теди.
Propuestas
: ??:??