Снежно момиче

Навън е зима. Теб те няма.

снежинки гонят се сега.

В съня си ми ти мечта голяма,

а иска ми се да си с мен в снега.

Ще те измисля тогава, ще те нарисувам,

красива си, с дълга коса, добра, ще те обрисувам.

А от картината ще те направя от сняг.

Така ще оживееш в моите ръце,

направих тялото красиво, мечтаното лице.

Краката ти дълги, изваяни от сняг,

прегръщах те дълго и пак, и пак.

Дали ще минеш покрай моята творба.

Дали ще познаеш себе си в снега,

надявам се да се случи това.

Вече е светло и слънцето изгря,

дали ще останеш в парка така,

или ще се превърнеш във вода.

И с тази вода ще си отиде моята мечта,

или ще я видиш, ще се познаеш,

дали ще се намерим. Съдба.

Момичето от сняг ме гледа тъжно. Сега.