Снежно момиче
Навън е зима. Теб те няма.
снежинки гонят се сега.
В съня си ми ти мечта голяма,
а иска ми се да си с мен в снега.
Ще те измисля тогава, ще те нарисувам,
красива си, с дълга коса, добра, ще те обрисувам.
А от картината ще те направя от сняг.
Така ще оживееш в моите ръце,
направих тялото красиво, мечтаното лице.
Краката ти дълги, изваяни от сняг,
прегръщах те дълго и пак, и пак.
Дали ще минеш покрай моята творба.
Дали ще познаеш себе си в снега,
надявам се да се случи това.
Вече е светло и слънцето изгря,
дали ще останеш в парка така,
или ще се превърнеш във вода.
И с тази вода ще си отиде моята мечта,
или ще я видиш, ще се познаеш,
дали ще се намерим. Съдба.
Момичето от сняг ме гледа тъжно. Сега.
© Валентин Миленов Всички права запазени