stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
Jan 21, 2009, 6:09 PM

Снежнобяла плът 

  Poetry
494 0 5

Снежнобяла плът

 

 

Раздрана снежнобяла плът

гние под слънчеви лъчи.

Изгубила тя своя път,

уморена от сиви дни.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

уморена от лъжите

издирва тя спокоен кът

отдавайки се на мечти.

 

 

Раздрана снежнобяла плът

със невидима усмивка,

раздрана бе от дървен прът,

покрита с черна покривка.

 

 

Снежнобялата плът изгни,

а душата и отлетя.

Накрая спря да я боли,

от нея нищо не остана.


 

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ............ ПОздрави!
  • Един всички спира да ни боли,защото просто спира да ни интересува или поне се опитваме да се правим че е така.Успех за напред Усмивчице
  • По-скоро раздяла. Стиха е породен от спора "Материалното или духовното е по-важно".
    Мисля че ясно се разбира кое твърдение защитавам.
    Всичко материално рано или късно се губи, остава това в нас!
  • Някакво убийство ли описваш, Усмивчице?
    Направи го по-ясно...
    Поздрав!
  • прекалено самоцелно безцелно зловещо...
Random works
: ??:??