Снежнобяла плът
Раздрана снежнобяла плът
гние под слънчеви лъчи.
Изгубила тя своя път,
уморена от сиви дни.
Раздрана снежнобяла плът
уморена от лъжите
издирва тя спокоен кът
отдавайки се на мечти.
Раздрана снежнобяла плът
със невидима усмивка,
раздрана бе от дървен прът,
покрита с черна покривка.
Снежнобялата плът изгни,
а душата и отлетя.
Накрая спря да я боли,
от нея нищо не остана.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados