Намерих твоя пожълтяла снимка

и от нея спомен ме прегърна...

Ти никога не се върна... 

дори за миг лицето ти да зърна... 

Прегърнах старата картина,

за миг усетих забравена тъга...

Боже, колко време мина... 

Някога прегръщах и теб така... 

Приближих я, до устните я сложих...

с надежда да усетя малко топлина.... 

Но хартията студена

ме смрази от самота... 

Поглеждам снимката отново... 

На нея си усмихнат ти... 

Усмихвам се и аз през сълзи... 

И те заключвам в сърцето си!