Намерих твоя пожълтяла снимка
и от нея спомен ме прегърна...
Ти никога не се върна...
дори за миг лицето ти да зърна...
Прегърнах старата картина,
за миг усетих забравена тъга...
Боже, колко време мина...
Някога прегръщах и теб така...
Приближих я, до устните я сложих...
с надежда да усетя малко топлина....
Но хартията студена
ме смрази от самота...
Поглеждам снимката отново...
На нея си усмихнат ти...
Усмихвам се и аз през сълзи...
И те заключвам в сърцето си!