May 30, 2013, 4:06 PM

Снимка с накъсани краища 

  Poetry » Love
1017 0 3

Отдавна пътища погубени, като на снимка,

асфалтово се лющят в жълт нюанс…

Отдавна бурени във цветната градинка,

без капчица човешки толеранс,

 

обхванали са хризантемите и цветовете

и техните оловносини близалца,

останали без въздух хладен в дробовете,

посърнали под острите живачни стъкълца…

 

Живак сърдечен, капещ от душата,

в неспирен ток от горящи и отровени телца!

В отчаян ход да се затвори рана по ръката,

издялана от късчета на ледените ни сърца…

 

Недей налива повече от твоята отрова

в отворената рана. И острият камшик,

който в своите увиващи се жилави окови,

се пръсва сред отчаян от тревога вик,

 

сред писъка на всички не спиращи стихии…

Пред погледа на капещия в погледа ми дъжд,

недей да правиш своите отчаяни магии,

защото човек се влюбва истински веднъж…!

© Христо Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • впечатлена съм, Христо... и очарована..
    макар, че ме натъжи..
  • Красиво е! Отдавна исках да напиша коментар. Тъжно е, но го харесвам, изглежда сякаш има само един изход - фаталният; а болката прелива. Определено минорни настроения, а стихиите си ги представих като кулминация, реещи се из опустошената градина на душата...
  • Чак и аз спрях да дишам докато четох!
Random works
: ??:??