Гледам на бедните бледите лица,

малкото стоки, които те купуват,

починалите старци, малкото деца,

мизерията, в която съществуват,

гледам и луксозните коли и къщи,

в които живеят малкото "успели",

гледам туй и лицето ми се мръщи,

чудя се:"Туй ли 33 години сме целели?

Всичко ли с финикийски знаци се мери?

С лоши средства ли щастие се добива?

Живеем ли в обществото на лицемери?

Всеки идеал, всяка мечта ли тук загива?"