Гледам на бедните бледите лица,
малкото стоки, които те купуват,
починалите старци, малкото деца,
мизерията, в която съществуват,
гледам и луксозните коли и къщи,
в които живеят малкото "успели",
гледам туй и лицето ми се мръщи,
чудя се:"Туй ли 33 години сме целели?
Всичко ли с финикийски знаци се мери?
С лоши средства ли щастие се добива?
Живеем ли в обществото на лицемери?
Всеки идеал, всяка мечта ли тук загива?"