Помня я София - вой на сирени
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби,
сякаш мазето бе щит невидим.
Литваха лудо изплашени гълъби
с първия трясък от бомбен килим.
Помня я София - как на площада
посред отломки, шрапнелни стени,
слезе мирът, с толкоз мъки изстрадан
и множеството с копнеж заплени. ...