rudin (Иван Христов)
858 1444
14.10.2009 г., 0:57 ч.

София, София... 

  Поезия » Гражданска
606 0 8

Помня я София - вой на сирени

секваше в тъмното детския сън,

тътен зловещ на летящи хиени,

танц на прожектори в бездната вън.

 

Слизахме бързо по тесните стълби,

сякаш мазето бе щит невидим.

Литваха лудо изплашени гълъби

с първия трясък от бомбен килим.

 

Помня я София - как на площада

посред отломки, шрапнелни стени,

слезе мирът, с толкоз мъки изстрадан

и множеството с копнеж заплени.

 

Нашите щури младежки години

минаха светло в градивния бум.

Тичахме боси в квартални градини,

после поехме  житейския друм...

 

Близкото минало. Пак на площада

пълно е с хора, безброй знамена.

Синьо-червена мътилка се ражда

с нови идеи, съдби, имена.

 

Бонсови ниви - Боянски ливади.

Княжево все по-нагоре пълзи,

вили на мутри с високи огради,

а пък Москва все не вярва в сълзи.

 

В днешната София, скрита в боклука,

детски градини продават на тръг,

никой за общото тук не му пука,

фирми пак спрягат приятелски кръг.

 

Метаморфозно летящите крепости

са се превърнали в мощни коли

и по задръстени улици стрескат ни

фарове дръзки през смог и мъгли.

 

Май, че под слънцето тук не остана

даже и чим със зелена трева.

София, София, хващам Балкана,

чист под върха да се слея с пръстта!

 

 

 

 

 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??