Соната на разсъмване
Роят се снежинки под улична лампа,
край локва с монокъл от лед
латерна на уличен вятър скрибуца –
досущ центрофуга за мед.
Жужат центробежно флуиди кристални,
прелюдия свирещ студа –
свирепо забива в хладните преспи
акордно искрящи жила.
Градът като орган припява тревожно,
протегнал комин до комин,
санирали вежди, постройките пъшкат ...