Соната на разсъмване
Соната на разсъмване
Роят се снежинки под улична лампа,
край локва с монокъл от лед
латерна на уличен вятър скрибуца –
досущ центрофуга за мед.
Жужат центробежно флуиди кристални,
прелюдия свирещ студа –
свирепо забива в хладните преспи
акордно искрящи жила.
Градът като орган припява тревожно,
протегнал комин до комин,
санирали вежди, постройките пъшкат
оргазми сред облаци дим.
Колите притичват, развели опашки –
прояждат сценичния мрак.
Мърморещ – завесите падащи дипли
сърдит снегорин-котарак.
Мъглите изпридайки, сплитат дантели
огради със нокти от скреж –
в парцелите сгушен, увит като суши
един безграничен копнеж.
Разкъсало жици лежи петолиние,
във електрошок – и мълчи.
С пробити джобове подритвайки ключа,
светът безбетховно върви.
Отеква анданте от стъпки в Луната –
прегърнала сребърен зрак,
понася се, в танцови вихри минава –
на космос от уличен знак.
Сонатата стихва...
и лампите гаснат...
сезонът лежи уморен.
И с флейта южняшка разтапя афиша
вълшебният, пролетен ден.
© Борис Борисов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре, че надникнах, та да "чуя" и усетя тази пролетно-космична соната, възвестяваща голямото събуждане! Харесвам нетрадиционното поднасяне на събитията и онези мънички иновацийки, онези "подправки", които допълнително овкусяват поезията!
Поздрав, Борисе!
-
Впечатляващ стих, моите уважения!
С удоволствие препрочитам! -
Соната за събуждащия се град! Красив е!
-
Една по-различна пролет...
Харесах. -
Привет и пролетни усмивки!Хaресaх!
-
Събуждащ се пролетен градБраво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и лампите гаснат...
сезонът лежи уморен.
И с флейта южняшка разтапя афиша
вълшебният, пролетен ден."
...............................................
Вчера потъва в забрава, ражда се днес, дано
утре има повече поводи за искрени усмивки...
Поздрави и от мен за оригиналната многопластова
образност, с която е нарисувана идващата пролет!