Сонет №20

Амброзия ми даде и нектар,

но после ме прободе с жило.

Благодаря ти за упойващия дар!

Помисли ли дали си ме убила?!

Призракът на твоите съмнения

явява се на всяка крачка.

За да те спра със умиление,

пожертвах и последната си пачка.

Но ти не спираш да преследваш.

Живота ми опитваш да градиш.

Високо вдигаш свойта летва.

Повярвай ми, не се сърди!

Не тръгвай никога със клетви,

за да постигнеш своите мечти!