Сонет №20
Амброзия ми даде и нектар,
но после ме прободе с жило.
Благодаря ти за упойващия дар!
Помисли ли дали си ме убила?!
Призракът на твоите съмнения
явява се на всяка крачка.
За да те спра със умиление,
пожертвах и последната си пачка.
Но ти не спираш да преследваш.
Живота ми опитваш да градиш.
Високо вдигаш свойта летва. ...