Единствен ти и само, само ти

тешиш ме тъй, когато съм в тъма.

О, моля те, върви си... и прости!

За мен съдба е в мрак да съм сама.

Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак,

като печат в душата ти съм аз.

Но бурята ми ще вилнее пак!

И няма да е нежен моят глас.

Добре, постой до мен, щом искаш ти

да бъдеш покосен от жар сред зима.

Додето в мойта гръд любов трепти,

аз нека бъда твоята любима.

Но вземе ли ме мракът, скъпи мой,

ти ще намериш ли в съня покой?