Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак,
като печат в душата ти съм аз.
Но бурята ми ще вилнее пак!
И няма да е нежен моят глас.
Добре, постой до мен, щом искаш ти
да бъдеш покосен от жар сред зима.
Додето в мойта гръд любов трепти,
аз нека бъда твоята любима.
Но вземе ли ме мракът, скъпи мой,
ти ще намериш ли в съня покой?
© Todos los derechos reservados