ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
Nov 27, 2006, 12:56 AM

Сонет 

  Poetry
1231 0 11

Щастлива си и винаги такава
във сънищата мои остани!
Душата ми е тлееща жарава,
а огънят - отминалите дни.
Не ме кори, че още те обичам!
Дори и прокълнат  от своя блян...
аз винаги във тебе ще се вричам,
и винаги ще бъда неразбран.
Но виж как Слънцето надменно гледа
Луната във прекрасен майски ден!
И тя понякога, в нощта, е бледа
и неразбрана в неговият плен...

Дори и бледа, тя прекрасно знае,
че с неговата светлина сияе!

© Владимир Филипов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??