Nov 27, 2006, 12:56 AM

Сонет 

  Poetry
1314 0 11
Щастлива си и винаги такава
във сънищата мои остани!
Душата ми е тлееща жарава,
а огънят - отминалите дни.
Не ме кори, че още те обичам!
Дори и прокълнат от своя блян...
аз винаги във тебе ще се вричам,
и винаги ще бъда неразбран.
Но виж как Слънцето надменно гледа
Луната във прекрасен майски ден!
И тя понякога, в нощта, е бледа
и неразбрана в неговият плен... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??