Щастлива си и винаги такава
във сънищата мои остани!
Душата ми е тлееща жарава,
а огънят - отминалите дни.
Не ме кори, че още те обичам!
Дори и прокълнат от своя блян...
аз винаги във тебе ще се вричам,
и винаги ще бъда неразбран.
Но виж как Слънцето надменно гледа
Луната във прекрасен майски ден!
И тя понякога, в нощта, е бледа
и неразбрана в неговият плен...
Дори и бледа, тя прекрасно знае,
че с неговата светлина сияе!
© Владимир Филипов Todos los derechos reservados
и винаги ще бъда неразбран"-разтърси ме дълбоко-познах собствени емоции в тези редове!!Чудесни стихове!!