СОНЕТ № 5
Стиховете пламват с другите архиви.
Часовникът не бие с моето сърце.
Ти беше само моя Дива.
Отлитна като духнато перце.
Аз пак ще имам муза своя.
Ще пиша нови стихове.
Свещичка ще запаля в аналоя
за твойте нереални страхове.
Ще искаш прошка и ще се разкаеш.
Не знам ще я получиш ли?! Дали?!
Ще те очаквам в тъжната си стая,
когато почне да вали.
Никой, никога със сигурност не знае,
къде, кога и кой ще приюти.
© Венцислав All rights reserved.