Apr 9, 2008, 9:28 PM

Сонет в... рондо 

  Poetry » Love
770 0 6
Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна,
за нежни трели – искрени следи,
стаяваме ли сладост най-върховна
във буйно рукнали води…?
Дъждецът пръска, лекичко ръми,
събуждат се от сън тревите.
А пролетта за сватба се тъкми,
зелен, Април, й е женихът.
- Посрещай с мен накитената булка,
а нека Май да ни люлее в люлка!

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??