Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна,
за нежни трели – искрени следи,
стаяваме ли сладост най-върховна
във буйно рукнали води…?
Дъждецът пръска, лекичко ръми,
събуждат се от сън тревите.
А пролетта за сватба се тъкми,
зелен, Април, й е женихът. ...