9.04.2008 г., 21:28 ч.

Сонет в... рондо 

  Поезия » Любовна
771 0 6
Дъждът създаде рондото омайно
и всяка капчица открехна цвят.
И чувство свято и безкрайно
превзе ни с нежен аромат.
За него пролетта ли само е виновна,
за нежни трели – искрени следи,
стаяваме ли сладост най-върховна
във буйно рукнали води…?
Дъждецът пръска, лекичко ръми,
събуждат се от сън тревите.
А пролетта за сватба се тъкми,
зелен, Април, й е женихът.
- Посрещай с мен накитената булка,
а нека Май да ни люлее в люлка!

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??