Aug 11, 2010, 1:46 PM

Сонет за дъга 

  Poetry » Love
637 0 3

"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце -
искрени, на огън идентични,
ще докосва моето сърце
със лъчи от снопове обични.
И дори и този свят свиреп
ще се усмихне в своето очарование,
че е прогонил дивия вертеп -
обречен е на нямо наказание.


- Няма вече тъжни скръбни дни,
светликът в мойто озарение си ти!

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??