"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце -
искрени, на огън идентични,
ще докосва моето сърце
със лъчи от снопове обични.
И дори и този свят свиреп
ще се усмихне в своето очарование,
че е прогонил дивия вертеп -
обречен е на нямо наказание. ...