Aug 15, 2009, 11:49 AM

Сонет за старите приятели 

  Poetry
1155 0 10

 

 

СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ

 

 

 

Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,

младо, неопитно слънце пониква.

Сънувам ли – идват моите стари приятели

след дългия мраз да ме видят.

 

С боси нозе, през тръните стъпват направо –

Боже, дали съм им липсвал?

Та аз ги погребах, не ги изоставих,

стари приятели – севда изстинала…

 

Втурва се пролетен вятър и мъртвите въглени,

студените въглени пламват отново.

Старият огън, старата обич, първата,

като имане сега я изрових.

 

Тежко имане – стари и верни приятели!

Ще ги запазя ли – дяволски кът е земята ни?

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??