СОНЕТ ЗА СТАРИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Мирис на пролетен вятър нахлува в душата ми,
младо, неопитно слънце пониква.
Сънувам ли – идват моите стари приятели
след дългия мраз да ме видят.
С боси нозе, през тръните стъпват направо –
Боже, дали съм им липсвал?
Та аз ги погребах, не ги изоставих,
стари приятели – севда изстинала…
Втурва се пролетен вятър и мъртвите въглени,
студените въглени пламват отново.
Старият огън, старата обич, първата, ...