Соу лост...

Sep 27, 2007, 9:06 AM

Poetry

573 0 1

Той беше просто момче,
като всички други,
но съдбата му го пречупи,
тя му посочи друг път.
Той вървеше ли, вървеше,
падаше по пътя, осеян
с тръни и продължи
да върви без посока, изгубен в света.
Отдавна не изпитваше болка,
вече не чувстваше страх.
Забрави за отнетата му обич
и продължи към нищото. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Соу лост...

Want to read more?

Random works