Той беше просто момче,
като всички други,
но съдбата му го пречупи,
тя му посочи друг път.
Той вървеше ли, вървеше,
падаше по пътя, осеян
с тръни и продължи
да върви без посока, изгубен в света.
Отдавна не изпитваше болка,
вече не чувстваше страх.
Забрави за отнетата му обич
и продължи към нищото. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация