Спасена

Nov 20, 2009, 12:41 AM

Poetry » Phylosophy

628 0 9

Изсъска злобно утрото
и с лай нощта прокуди,
сънят-жонгльор със тъмното
изчезна, без сбогуване.
С обречено предчувствие
кошмарите събличам
и ниско самочувствие
от дрешника наднича.
За среща със абсурдното
за кой ли път поемам -
на мъдрост уча лудите,
с нормалните лудея. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спасена

Want to read more?

Random works