20.11.2009 г., 0:41 ч.

Спасена 

  Поезия » Философска
624 0 9
Изсъска злобно утрото
и с лай нощта прокуди,
сънят-жонгльор със тъмното
изчезна, без сбогуване.
С обречено предчувствие
кошмарите събличам
и ниско самочувствие
от дрешника наднича.
За среща със абсурдното
за кой ли път поемам -
на мъдрост уча лудите,
с нормалните лудея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Предложения
: ??:??