valia1771 (Ивон)
371 11630
20.11.2009 г., 0:41 ч.

Спасена 

  Поезия » Философска
559 0 9

Изсъска злобно утрото

и с лай нощта прокуди,

сънят-жонгльор със тъмното

изчезна, без сбогуване.

С обречено предчувствие

кошмарите събличам

и ниско самочувствие

от дрешника наднича.

За среща със абсурдното

за кой ли път поемам -

на мъдрост уча лудите,

с нормалните лудея.

Как весело е с малките,

и  лесно се живее

с големите - заблуда е,

че можеш да се смееш.

И пак съм на опашката

за щастие човешко,

Съдбата е на касата

и гледа ме с насмешка.

Мъничко надежда -

маркира иронично,

в лимита съм на сметката,

макар и безпарична.

Въздъхвам облекчено,

до следващата сутрин

е всичко предплатено -

отново съм спасена.

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??