Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах,
като жерави, с грация телата извили,
в полет поели към лятото дългия път,
като повей на вятъра, любовта извисили.
А надеждата има я! И вярата също!
И пчелата, а пеперудата е знамение!
В тази есен, ти си на лято присъща.
Ще боли, ще боли… ...