17 сент. 2023 г., 21:19

Спасени криле 

  Поэзия » Другая
357 4 9

Есента се оказа пристан за топли души,

неизгубили вяра и надежда открили.

Без любов и без рими, знам, умират звезди,

приюти ни небето, до болка раними…

Крилете ни пазят още своя волен размах,

като жерави, с грация телата извили,

в полет поели към лятото дългия път,

като повей на вятъра, любовта извисили.

А надеждата има я! И вярата също!

И пчелата, а пеперудата е знамение!

В тази есен, ти си на лято присъща.

Ще боли, ще боли…

                            но знам, че има спасение…

 

17.09.2023

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Миро, винаги ме радва присъствието ти в коментарното поле! Благодаря ти!
  • Много е добро! Както всички останали твои стихове и този те кара да се замислиш... Поздравления!
  • Иван, Мари, сърдечно ви благодаря! Стоплихте ме... 💖
  • Винаги е хубаво да знаеш, че едно небе ще те приюти, защото то носи надежда! Нека никога не свършва полетът на душата ти, миличка Скити!💖
  • И есента си има своята красота: "пристан за топли души ..."
    Благодаря за споделения стих, Скитница! Поздравления!
  • Лили, благодаря ти, слънчево момиче! 🌻🌞
  • “Крилете ни пазят още своя волен размах,
    като жерави, с грация телата извили,
    в полет поели към лятото дългия път,
    като повей на вятъра, любовта извисили.“
    Бисерче! Чиста красота!
  • Ники, благодаря ти, че винаги се спираш при мен и намираш добра дума!
  • Красота, Скити!!!💗💗💗
Предложения
: ??:??