Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение...
Чувстваше се сам сред тълпи от хора...
не вярваше отдавна в нищо,
така и ненамерил упора...
Те ли ти взеха всичко...
или сам го даде?...
те ли откраднаха мечтите...
или ти сам себе си предаде?... ...