Спасението

Mar 28, 2007, 10:09 PM

Poetry

471 0 2

Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.

Някога усещах Светлината,
някога копнеех за лъчи,
но днес аз познавам само тъмнината
и забравих за предишните мечти...

Забравих за копнежите предишни.
Забравих сляпо любовта...
погребах мислите излишни
и заживях във самота.

Предадох себе си на Мрака,
без да знам какъв е той.
Пристанах му и мислех,
че ще съм герой...

Но уви... той вледени моята душа,
обгърна я със мрачната си мъгла...
Сивотата ми завеща като подарък
и ме остави да живея в празнота...

Превърнах се във скитница самотна...
скитах дълго във нощта,
безчувствена и празна -
забравила своята мечта...

Но, разбрах, че съм грешила...
Мракът не бе моят герой...
тя, Светлината е спасителката ми...
... не той...

И ето сега, седейки във Мрака,
имам нова мечта...
да намеря Светлината
и себе си да спася...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Morgana (Ди)

2007-03-28T22:38:03+03:00

Благодаря ти, отново от сърце! Радвам се, че стихът ми ти е харесал!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-03-28T22:34:48+03:00

Ти вече си я намерила скъпа!
Стихът ти е разкошен!
Истински поздравления от мен!