В живота трябва, мисля, своя път да преполовиш,

тогава чувствата и мислите са някак други,

откриваш красотата всеки миг,

оцениш сътвореното от други.

И сякаш чакала душата е мига,

в който може да лети на воля,

с мечти да окрили живота наш,

неповторимостта на всеки миг да оцени.

Неповторим е всеки ден за нас,

макар че се повтарят часовете,

но знаем ние миговете наши ще са други,

не ще се върне времето за нас,

не ще повторим дните отлетели.

Затуй с благодарност трябва да приемем

тез мигове, що отредени са за нас,

да пълним шепи с радост от живота,

с усмивка да посрещнем бъдещите дни.

Да, грижите са много, понякога непоносими,

борба за хляб и сигурност е всеки ден,

но туй не означава да забравим ние

тез, що мълчешком понасят ги с нас.

Аз вярвам в истинската обич,

с годините тя помъдрява и става все по-ценна,

като светлинен лъч изпълва нашия живот,

придава смисъл на борбата

по пътя ти да продължиш напред.

Това, което минало е, няма да се върне,

дори прекрасно то да е било,

не виждам смисъл назад аз да се връщам,

нещата трябва да се случват тук и сега.

Светът променя се и с него ние,

и трябва всеки божи ден

да мислим, любим и живеем

в обвързаност с бъдещите дни.

И нека нивга не забравим,

че ни е даден този шанс,

да бъдем тук и вярата да съхраним,

че любовта е тази, която ще спаси света…