25 окт. 2011 г., 16:14

Спасителката на света 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 1
653 0 1
В живота трябва, мисля, своя път да преполовиш,
тогава чувствата и мислите са някак други,
откриваш красотата всеки миг,
оцениш сътвореното от други.
И сякаш чакала душата е мига,
в който може да лети на воля,
с мечти да окрили живота наш,
неповторимостта на всеки миг да оцени.
Неповторим е всеки ден за нас,
макар че се повтарят часовете,
но знаем ние миговете наши ще са други,
не ще се върне времето за нас, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »