Feb 20, 2018, 2:55 PM

Спешно 

  Poetry » Other
352 0 0
Проблясва в синьо мокрият асфалт.
Безжизнен поглед втренчен във волана.
Жена ридае в мрака с жал,
неосъзнала, че вдовица е останала.
Шофьор и фелдшер тичат във дъжда.
Стъкла хрущят под техните подметки.
Живот "на косъм виси" във нощта,
и в тях му е едничката надежда.
Яка, носилка, шина, турникет,
венозен път, превръзка,.. и обратно!
Да стигне жив до спешен кабинет!
Сърцата на екипа бият бясно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??