20 февр. 2018 г., 14:55

Спешно 

  Поэзия » Другая
296 0 0

Проблясва в синьо мокрият асфалт.
Безжизнен поглед втренчен във волана.
Жена ридае в мрака с жал,
неосъзнала, че вдовица е останала.

 

Шофьор и фелдшер тичат във дъжда.
Стъкла хрущят под техните подметки.
Живот "на косъм виси" във нощта,
и в тях му е едничката надежда.

 

Яка, носилка, шина, турникет,
венозен път, превръзка,.. и обратно!
Да стигне жив до спешен кабинет!
Сърцата на екипа бият бясно.

 

Успяха! Стигнаха! Ще има шанс..
А те - не спрели за минутка да отдъхнат,
отново тръгват - някъде човек,
в смъртна хватка на инфаркт издъхва.

 

А в края на дежурството, когато,
кафето сгрява уморени мисли,
там някъде в сърцата им остават,
успешните и неуспешни мисии.

 

 

 

© Светослав Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??