Feb 24, 2007, 10:20 PM

Спомен 

  Poetry
900 0 7
Във мислите си, завръщам се аз
Във онзи съдбоносен и вековен час
когато половината ми войници бяха изклани
а всички други със прободни рани.
Те дълго чакаха съдбовния час
когато в атака отново ще ги призова аз.
те бяха раздърпани, издрани.
Повечето имаха и тежки рани.
Но всички бяха войни по душа
и не се страхуваха дори и от смъртта.
Аз имах голямата чест да ги водя
но и тежкото наказание ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мдфрхц Гфъхч All rights reserved.

Random works
: ??:??