24.02.2007 г., 22:20 ч.

Спомен 

  Поезия
882 0 7
Във мислите си, завръщам се аз
Във онзи съдбоносен и вековен час
когато половината ми войници бяха изклани
а всички други със прободни рани.
Те дълго чакаха съдбовния час
когато в атака отново ще ги призова аз.
те бяха раздърпани, издрани.
Повечето имаха и тежки рани.
Но всички бяха войни по душа
и не се страхуваха дори и от смъртта.
Аз имах голямата чест да ги водя
но и тежкото наказание ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мдфрхц Гфъхч Всички права запазени

Предложения
: ??:??