Mar 3, 2007, 2:54 PM

СПОМЕН 2 

  Poetry » Love
1224 0 24

 

Споменът за миналото  лято

докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.

Слънцето стопява се във залез,
усмихвам се - от тебе имам нужда.
Нежната луна следите сочи,
загубени в безкрая ни пробуждат.

От болка пак сълзите се изнизват,
чувства непознати аз преглъщам.
Вятърът, дошъл от висините,
оставя ме без дъх и пак се връщам.

Следвах аз надеждата със стъпки,
този спомен... нека е начало.

Жадна съм за твоите прегръдки.

В този сън аз имам те изцяло!

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??