Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
3 мар. 2007 г., 14:54

СПОМЕН 2 

  Поэзия » Любовная
1223 0 24

 

Споменът за миналото  лято

докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.

Слънцето стопява се във залез,
усмихвам се - от тебе имам нужда.
Нежната луна следите сочи,
загубени в безкрая ни пробуждат.

От болка пак сълзите се изнизват,
чувства непознати аз преглъщам.
Вятърът, дошъл от висините,
оставя ме без дъх и пак се връщам.

Следвах аз надеждата със стъпки,
този спомен... нека е начало.

Жадна съм за твоите прегръдки.

В този сън аз имам те изцяло!

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??